В съседния вход на блока ни живее леля Ани, жена с добро сърце. Близко до мястото където паркирам е организирала своеобразна "столова" за кварталните котараци и маци. Всеки ден им  сипва храна на определеното място.  Никой, дори най - злобните хлапета от махалата и дори учениците, не  си позволяват да правят мизерии на този котешки кът.
     Леля Ани знае историята на всеки котарак - Оранжавият  бил  роден в 54 блок, майка му била..... Периодично спокойствието на общността  се нарушава от квартания помияр Беки, дребен с бели лапки, кръстоска най-вероятно от пинчер и шотландска овчарка. Около 14 часа има навика да посещава столовата, при което котките светкавично заемат места по високите клони на близките акации. Специално съм се спирал да наблюдавам ловкостта, с която за 3 секунди изкачват  15ина  метра по дърветата. Беки идва тихо, не лае , прави две обиколки на котешките паници , след което излапва скорострелно останалото от котешкото меню , поглежда към акациите и се оттегля по"английски".
       Вчера рано сутринта  спрях  и побеседвах  с леля Ани. С истинска тревога тя  ми   сподели,  че популацията  в последно време се множи доста бързо и на нея   й   става  трудно да смогва. Наивно попитах какво е причината, а тя ми отговори , че просто котараците са спряли да се разгонват, както в миналото обикновено през февруари, март. Сега те са с мераци през цялата година и това е! Замислих се....всъщност да!  Правило ми е впечатление, че последните години  характерните звуци  на " котешките сватби" с мъркотенето и ръмженето  огласят квартала почти през цялата година. Подсъзнателно съм усещал тази аномалия, но не  съм се замислял.
       В този момент ми стана криво    и  страшно . Какво правим ние хората? С всичкия този диоксид, с глобалното затопляне?  Издевателстваме над котешката     природа. Не си даваме сметка за драматизма и терзанията, които носят хормоналните бури в котешката "душа".  Изправени сме пред  ужасяващата заплаха да затрием един извечен символ на човешката култура и цивилизация - МАРТЕНСКИЯТ  КОТАРАК.
 Мъка!